Политически мантри за електорално оцеляване
Александър МАРИНОВ
Както е известно, мантрите (в подобен смислов превод „ инструмент на съзнанието “) са предопределени за освобождение на мозъка от материалната обязаност, отбягване на рискове и даже самолечение. Монотонното повторение на дадена мантра оказва помощ на практикуващия да се вглъби в себе си и да се откъсне от лъжливата реалност.
Въпреки че в съвременността мантрите се употребяват основно в разнородни духовни практики, на някои места като България те намират
все по-широко приложение в политиката.
Най-често се показват в неведнъж повторение на обикновени изречения за похищение на говорещия и аудиторията от някои смущаващи характерности на действителността и (само)убеждаване в преуспяването на политиците и техните правилни почитатели.
Политически мантри слушаме когато и да е, само че най-натрапчиви техните трептения стават преди избори. Тъй като българските партии от дълго време не си вършат труда да създават и пазят пред обществото пълноценни предизборни стратегии, мантрите към този момент са се наложили като техен ерзац (заместител). Вместо да си вършат труда да четат, схващат и ревизират управнически задължения, прогресивно намаляващите гласоподаватели с удоволствие се оставят да бъдат приспани от обичаните мантри на техните политически пастири.
На процедура почналата предизборна акция се отличава точно с това, че всички съществени претенденти са си харесали по някоя и друга мантра и я повтарят монотонно за сближение на електоралните ядра. Тук важи правилото „ не гони дивото, с цел да не изпуснеш питомното “. Както ще забележим по-нататък, тези политически мантри затварят всички благоприятни условия за разширение на въздействието, само че се разчита, че ще активизират твърдите последователи с
вяра за политическо оцеляване.
Това не е лишено от някаква прозорливост, в случай че отчитаме, че единствено четири партии могат да считат за несъмнено попадането си в идващия парламент.
Видими са разликите в предизборните мантри при ръководещите и опозиционните обединения от предишния парламент (с Има Такъв Народ по средата, които на края бяха с по един крайник от двете страни). Въпреки съществуването на основни нюанси, до неотдавна управлявалите „ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “ и Българска социалистическа партия се придържат към известната антична мантра „ Това също ще премине “. Независимо от крушението на държавното управление, те се стремят да внушават на последователите си, че са управлявали добре, спазили са обещанията си или най-малко не са изневерили на правилата си (били те нулева корупция, евроатлантизъм или обществена ангажираност). Падането от власт е единствено краткотрайно усложнение, което ще бъде преодоляно и силите на само правилния път ще се завърнат в ръководството още по-силни и постоянни. Разбира се, първите две обединения (макар и не изключително реалистично) се надяват, че ще могат да минат и без третата, само че в края на краищата ще я преглътнат. След като преди години се гласуваше „ с омерзение “, за какво в този момент да не е допустимо да се ръководи със същото възприятие.
Оттук нататък всяка от трите екс-управляващи сили има
свое по-конкретно проклинание,
отразяващо характерното й състояние или най-малко личните показа за него. „ Продължаваме промяната “ настойчиво повтаря мантрата „ Аз съм лек и позитивен “, тъй като заради доверчивост, самоувереност или друга незнайна причина са решили, че към момента са обект на всенародна (или най-малко всеградска) обич. Петков, Василев и сие са твърдо уверени, че освен са управлявали съвършено и че са борили корупцията, само че и че огромна част от обществото споделя това мнение.
„ Демократична България “ също са уверени, че неприятното ще премине, само че с очакване на мантрата „ Ние сме Вселената “. Освен необичайно от кое място разцъфтялото самочувствие, че са „ по-по-най “, градските десни са фанатично предани на концепцията, че животът е вероятен само в орбитата на тяхната русофобска версия на евроатлантическите скрижали, пък бил той и живот на мрачно, гладно и студено. Важно е да сме контра на Кремъл и „ Газпром “.
При Българска социалистическа партия нещата са по-сложни, тъй като мантрата би трябвало да предлага по едно и също време убеденост в правилността на политиката и оправдание за очертаващия се следващ електорален неуспех. Вероятно на „ Позитано “ повтарят непрестанно „ Знам, че съм обичана и подкрепяна през целия ден “ (но не от всички, тъй като президентът желае да ни отмъсти и подчини, макар че ние в никакъв случай нищо неприятно не сме му причинили).
„ ИТН “, които множеството анализатори побързаха да отпишат, евентуално си повтарят мантрата „ Аз съм тъкмо там, където би трябвало да бъда “. Не дават признаци за жалост или разкайване, не престават да настояват, че съставляват същинската смяна и даже показват удовлетворение, че „ предателите “ ги напуснаха и се вляха в листите на Политическа партия.
ГЕРБ настойчиво внушават, че всичко е било унищожено, откакто паднаха от власт. Това е мантрата „ Аз съм “, а всичко друго е машинация, облечена като смяна. Вероятно някои там си дават сметка, че при статуквото в тяхната партия и в обществото
скоро надали ще помиришат власт,
само че в това време са наясно, че времето работи в тяхна изгода.
Движение за права и свободи повтарят нещо от рода на „ Прекланям се пред нормалността “ (вместо „ пред светлината “, както е в оригинала). Вероятно, тъй като са уверени, че в днешния български политически живот са най-хубавото въплъщение на нашата нормалност. На фона на ексцесите през последните осем месеца такова самочувствие не е изцяло лишено от учредения, а и за техния гласоподавател прави работа.
Накрая, и за „ Възраждане “ има подобаваща мантра – „ Нещата постоянно работят в моя изгода “. Ако не постоянно, то най-малко през последната година това несъмнено е правилно и партията на Костадинов е единствената, която има действителен късмет да разшири въздействието си. Което не отстранява подозрението в действителните планове на новите бунтари.
Слабото място на предизборните мантри е, че са ориентирани към все
по-тесни партийни и електорални ядра.
В този сегмент те работят дейно, тъй като задействат стереотипи и предубеждения, типични за преданите почитатели, вместо да подтикват рационалното мислене, особено за по-скептичните политически периферии. Непредубеденият човек не схваща и не понася предизборните мантри, за него те отразяват изпразването на политиката от смисъл и цялостната й некадърност да формулира и преследва потребни и осъществими цели.
Бедата е, че сходен метод тласка надолу спиралата на деградацията на партиите и на цялата партийно-политическа система.
Както е известно, мантрите (в подобен смислов превод „ инструмент на съзнанието “) са предопределени за освобождение на мозъка от материалната обязаност, отбягване на рискове и даже самолечение. Монотонното повторение на дадена мантра оказва помощ на практикуващия да се вглъби в себе си и да се откъсне от лъжливата реалност.
Въпреки че в съвременността мантрите се употребяват основно в разнородни духовни практики, на някои места като България те намират
все по-широко приложение в политиката.
Най-често се показват в неведнъж повторение на обикновени изречения за похищение на говорещия и аудиторията от някои смущаващи характерности на действителността и (само)убеждаване в преуспяването на политиците и техните правилни почитатели.
Политически мантри слушаме когато и да е, само че най-натрапчиви техните трептения стават преди избори. Тъй като българските партии от дълго време не си вършат труда да създават и пазят пред обществото пълноценни предизборни стратегии, мантрите към този момент са се наложили като техен ерзац (заместител). Вместо да си вършат труда да четат, схващат и ревизират управнически задължения, прогресивно намаляващите гласоподаватели с удоволствие се оставят да бъдат приспани от обичаните мантри на техните политически пастири.
На процедура почналата предизборна акция се отличава точно с това, че всички съществени претенденти са си харесали по някоя и друга мантра и я повтарят монотонно за сближение на електоралните ядра. Тук важи правилото „ не гони дивото, с цел да не изпуснеш питомното “. Както ще забележим по-нататък, тези политически мантри затварят всички благоприятни условия за разширение на въздействието, само че се разчита, че ще активизират твърдите последователи с
вяра за политическо оцеляване.
Това не е лишено от някаква прозорливост, в случай че отчитаме, че единствено четири партии могат да считат за несъмнено попадането си в идващия парламент.
Видими са разликите в предизборните мантри при ръководещите и опозиционните обединения от предишния парламент (с Има Такъв Народ по средата, които на края бяха с по един крайник от двете страни). Въпреки съществуването на основни нюанси, до неотдавна управлявалите „ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “ и Българска социалистическа партия се придържат към известната антична мантра „ Това също ще премине “. Независимо от крушението на държавното управление, те се стремят да внушават на последователите си, че са управлявали добре, спазили са обещанията си или най-малко не са изневерили на правилата си (били те нулева корупция, евроатлантизъм или обществена ангажираност). Падането от власт е единствено краткотрайно усложнение, което ще бъде преодоляно и силите на само правилния път ще се завърнат в ръководството още по-силни и постоянни. Разбира се, първите две обединения (макар и не изключително реалистично) се надяват, че ще могат да минат и без третата, само че в края на краищата ще я преглътнат. След като преди години се гласуваше „ с омерзение “, за какво в този момент да не е допустимо да се ръководи със същото възприятие.
Оттук нататък всяка от трите екс-управляващи сили има
свое по-конкретно проклинание,
отразяващо характерното й състояние или най-малко личните показа за него. „ Продължаваме промяната “ настойчиво повтаря мантрата „ Аз съм лек и позитивен “, тъй като заради доверчивост, самоувереност или друга незнайна причина са решили, че към момента са обект на всенародна (или най-малко всеградска) обич. Петков, Василев и сие са твърдо уверени, че освен са управлявали съвършено и че са борили корупцията, само че и че огромна част от обществото споделя това мнение.
„ Демократична България “ също са уверени, че неприятното ще премине, само че с очакване на мантрата „ Ние сме Вселената “. Освен необичайно от кое място разцъфтялото самочувствие, че са „ по-по-най “, градските десни са фанатично предани на концепцията, че животът е вероятен само в орбитата на тяхната русофобска версия на евроатлантическите скрижали, пък бил той и живот на мрачно, гладно и студено. Важно е да сме контра на Кремъл и „ Газпром “.
При Българска социалистическа партия нещата са по-сложни, тъй като мантрата би трябвало да предлага по едно и също време убеденост в правилността на политиката и оправдание за очертаващия се следващ електорален неуспех. Вероятно на „ Позитано “ повтарят непрестанно „ Знам, че съм обичана и подкрепяна през целия ден “ (но не от всички, тъй като президентът желае да ни отмъсти и подчини, макар че ние в никакъв случай нищо неприятно не сме му причинили).
„ ИТН “, които множеството анализатори побързаха да отпишат, евентуално си повтарят мантрата „ Аз съм тъкмо там, където би трябвало да бъда “. Не дават признаци за жалост или разкайване, не престават да настояват, че съставляват същинската смяна и даже показват удовлетворение, че „ предателите “ ги напуснаха и се вляха в листите на Политическа партия.
ГЕРБ настойчиво внушават, че всичко е било унищожено, откакто паднаха от власт. Това е мантрата „ Аз съм “, а всичко друго е машинация, облечена като смяна. Вероятно някои там си дават сметка, че при статуквото в тяхната партия и в обществото
скоро надали ще помиришат власт,
само че в това време са наясно, че времето работи в тяхна изгода.
Движение за права и свободи повтарят нещо от рода на „ Прекланям се пред нормалността “ (вместо „ пред светлината “, както е в оригинала). Вероятно, тъй като са уверени, че в днешния български политически живот са най-хубавото въплъщение на нашата нормалност. На фона на ексцесите през последните осем месеца такова самочувствие не е изцяло лишено от учредения, а и за техния гласоподавател прави работа.
Накрая, и за „ Възраждане “ има подобаваща мантра – „ Нещата постоянно работят в моя изгода “. Ако не постоянно, то най-малко през последната година това несъмнено е правилно и партията на Костадинов е единствената, която има действителен късмет да разшири въздействието си. Което не отстранява подозрението в действителните планове на новите бунтари.
Слабото място на предизборните мантри е, че са ориентирани към все
по-тесни партийни и електорални ядра.
В този сегмент те работят дейно, тъй като задействат стереотипи и предубеждения, типични за преданите почитатели, вместо да подтикват рационалното мислене, особено за по-скептичните политически периферии. Непредубеденият човек не схваща и не понася предизборните мантри, за него те отразяват изпразването на политиката от смисъл и цялостната й некадърност да формулира и преследва потребни и осъществими цели.
Бедата е, че сходен метод тласка надолу спиралата на деградацията на партиите и на цялата партийно-политическа система.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ